22 ago 2009, 10:48

Пошлата действителност

  Poesía » Otra
690 0 3

Защо си мислиш, че хората са лоши!
Те просто гледат себе си,
да им е уютно и приятно,
а другите да се спасяват.

На мен мислиш ли, че ми беше добре,
когато каката от Варна ми каза
"искам те, искам те целия
и нека ти да бъдеш само мой".

Остави хората да мислят и говорят
по твой адрес, каквото си искат.
Гледай ти да знаеш,
че всичко си е, както искаш.

Бъди желана и обичана,
от който само ти решиш.
Защото не може да се съобразяваш с всички,
а камо ли да им уйдисваш на акъла.

Живей си живота, както ти си знаеш,
оставяй хората да си говорят.
Цени във всекиго по нещо,
но винаги мисли за себе си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Дянков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....