Послание

13 may 2004, 13:14

Poesía

1678 0 1

Небето сякаш вмигом се изсипа,
със тежката си, чиста красота.
Притисна, обгърна ме
и викна:
Защо, защо не ме разбра?
И дишам трудно,
блъскам се в объркване.
Сълзите ми не са като река,
пресъхнаха,
до болка чак ме заболя.
Ръцете на обидата ме сграбчиха
за гърлото, надолу премаля...
Реших-
ще стана тиха,
таинствена като нощта.
Ще бродя само с мисли,
ще се питам:
Какво направих
и защо не ме разбра?

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Pepina (Пепа Деличева)

2004-05-14T20:38:43+03:00

Хареса ми като идея и изпълнение, може на места да се пооглади, но и така върви. " До болка чак ме заболя" - на пръв поглед шокира, но после си казваш - защо пък не. Като цяло-поздравления от мен!