dariana (Дарина)
39 13
May 13, 2004, 1:14 PM

Послание 

  Poetry
1676 0 1
Небето сякаш вмигом се изсипа,
със тежката си, чиста красота.
Притисна, обгърна ме
и викна:
Защо, защо не ме разбра?
И дишам трудно,
блъскам се в объркване.
Сълзите ми не са като река,
пресъхнаха,
до болка чак ме заболя.
Ръцете на обидата ме сграбчиха
за гърлото, надолу премаля...
Реших-
ще стана тиха,
таинствена като нощта.
Ще бродя само с мисли,
ще се питам:
Какво направих
и защо не ме разбра?

© Дарина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми като идея и изпълнение, може на места да се пооглади, но и така върви. " До болка чак ме заболя" - на пръв поглед шокира, но после си казваш - защо пък не. Като цяло-поздравления от мен!
Random works
: ??:??