31 ene 2008, 22:34

Послание

  Poesía
845 0 0

Убийте ме и ме стъпчете,

живеца бял скършете в мен,

разкъсайте ме като цвете,

скубете мойте цветове!

Вилнейте като урагани

в отворената ми душа!

Нанасяйте ми кръвни рани

и не изпитвайте вина!..

И веселете се щастливи,

когато гърча се в прахта,

дори в момента да загивам,

живейте вие с радостта!

Живейте с всичко, що ми взехте -

небе и слънце, и звезди,

в простора мой летете леко

и пийте моите води...

че затова така сте бели

и хубави като снега,

от мойта зима сте поели,

от чистотата на студа.

Приличате на мен, признавам,

на външност сме досущ един,

но този, кой не ви познава,

да види вашите очи,

да срещне погледа ви мътен

и мигом той ще разбере,

че вътре стеле се престъпен

мрак и вият ветрове.

 

Небето ми за вас е страшно

с безкрайната си синева,

водите ми - стрели опасни,

измъчват вашите тела.

И празничната ви усмивка

гримаса е от страх и смут,

а огънят ви зъл загива

в прегръдките на моя студ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анита Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...