Jan 31, 2008, 10:34 PM

Послание

  Poetry
848 0 0

Убийте ме и ме стъпчете,

живеца бял скършете в мен,

разкъсайте ме като цвете,

скубете мойте цветове!

Вилнейте като урагани

в отворената ми душа!

Нанасяйте ми кръвни рани

и не изпитвайте вина!..

И веселете се щастливи,

когато гърча се в прахта,

дори в момента да загивам,

живейте вие с радостта!

Живейте с всичко, що ми взехте -

небе и слънце, и звезди,

в простора мой летете леко

и пийте моите води...

че затова така сте бели

и хубави като снега,

от мойта зима сте поели,

от чистотата на студа.

Приличате на мен, признавам,

на външност сме досущ един,

но този, кой не ви познава,

да види вашите очи,

да срещне погледа ви мътен

и мигом той ще разбере,

че вътре стеле се престъпен

мрак и вият ветрове.

 

Небето ми за вас е страшно

с безкрайната си синева,

водите ми - стрели опасни,

измъчват вашите тела.

И празничната ви усмивка

гримаса е от страх и смут,

а огънят ви зъл загива

в прегръдките на моя студ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...