16 sept 2014, 13:26

Послание

719 0 1

    

 

       Не ме докосвай с онзи пламък тих,

       който меланхолен порив носи.

       Миговете радост посветих

       на тежките болезнени въпроси.

      

       Отговор не давай след години.

       Времето само ще го даде...

       Душата ми превърна в стърготини

       дървото на мечтаещо дете.

 

       Не ми напомняй с обич за човека,

       който беше... който бях и аз.

       Не идвай със вина, вървящ полека.

       Препускай смело с устрем на пегас.

 

       И сам променяй своите посоки.

       Не връщането полетът зове...

       Чувствата са силни и дълбоки,

       но вече не в една съдба, а в две...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Даниела, говориш за разочарование с тъга, не всичко е изгубено, поне за това свидетелства последният ти куплет:
    "И сам променяй своите посоки.
    Не връщането полетът зове...
    Чувствата са силни и дълбоки,
    но вече не в една съдба, а в две...

    Един полет, който зове, той и очаква...
    Желаяти очакваната развръзка и те поздравявам за хубавото стихо-
    творение! Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...