Послание
Не ме докосвай с онзи пламък тих,
който меланхолен порив носи.
Миговете радост посветих
на тежките болезнени въпроси.
Отговор не давай след години.
Времето само ще го даде...
Душата ми превърна в стърготини
дървото на мечтаещо дете.
Не ми напомняй с обич за човека,
който беше... който бях и аз.
Не идвай със вина, вървящ полека.
Препускай смело с устрем на пегас.
И сам променяй своите посоки.
Не връщането полетът зове...
Чувствата са силни и дълбоки,
но вече не в една съдба, а в две...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Борисова Всички права запазени
