16 сент. 2014 г., 13:26

Послание

716 0 1

    

 

       Не ме докосвай с онзи пламък тих,

       който меланхолен порив носи.

       Миговете радост посветих

       на тежките болезнени въпроси.

      

       Отговор не давай след години.

       Времето само ще го даде...

       Душата ми превърна в стърготини

       дървото на мечтаещо дете.

 

       Не ми напомняй с обич за човека,

       който беше... който бях и аз.

       Не идвай със вина, вървящ полека.

       Препускай смело с устрем на пегас.

 

       И сам променяй своите посоки.

       Не връщането полетът зове...

       Чувствата са силни и дълбоки,

       но вече не в една съдба, а в две...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Даниела, говориш за разочарование с тъга, не всичко е изгубено, поне за това свидетелства последният ти куплет:
    "И сам променяй своите посоки.
    Не връщането полетът зове...
    Чувствата са силни и дълбоки,
    но вече не в една съдба, а в две...

    Един полет, който зове, той и очаква...
    Желаяти очакваната развръзка и те поздравявам за хубавото стихо-
    творение! Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...