16 сент. 2014 г., 13:26

Послание

722 0 1

    

 

       Не ме докосвай с онзи пламък тих,

       който меланхолен порив носи.

       Миговете радост посветих

       на тежките болезнени въпроси.

      

       Отговор не давай след години.

       Времето само ще го даде...

       Душата ми превърна в стърготини

       дървото на мечтаещо дете.

 

       Не ми напомняй с обич за човека,

       който беше... който бях и аз.

       Не идвай със вина, вървящ полека.

       Препускай смело с устрем на пегас.

 

       И сам променяй своите посоки.

       Не връщането полетът зове...

       Чувствата са силни и дълбоки,

       но вече не в една съдба, а в две...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Даниела, говориш за разочарование с тъга, не всичко е изгубено, поне за това свидетелства последният ти куплет:
    "И сам променяй своите посоки.
    Не връщането полетът зове...
    Чувствата са силни и дълбоки,
    но вече не в една съдба, а в две...

    Един полет, който зове, той и очаква...
    Желаяти очакваната развръзка и те поздравявам за хубавото стихо-
    творение! Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...