dreamingend (Даниела Борисова)
23 0
16 сент. 2014 г., 13:26

Послание 

  Поэзия » Любовная
430 0 1

    

 

       Не ме докосвай с онзи пламък тих,

       който меланхолен порив носи.

       Миговете радост посветих

       на тежките болезнени въпроси.

      

       Отговор не давай след години.

       Времето само ще го даде...

       Душата ми превърна в стърготини

       дървото на мечтаещо дете.

 

       Не ми напомняй с обич за човека,

       който беше... който бях и аз.

       Не идвай със вина, вървящ полека.

       Препускай смело с устрем на пегас.

 

       И сам променяй своите посоки.

       Не връщането полетът зове...

       Чувствата са силни и дълбоки,

       но вече не в една съдба, а в две...

© Даниела Борисова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Даниела, говориш за разочарование с тъга, не всичко е изгубено, поне за това свидетелства последният ти куплет:
    "И сам променяй своите посоки.
    Не връщането полетът зове...
    Чувствата са силни и дълбоки,
    но вече не в една съдба, а в две...

    Един полет, който зове, той и очаква...
    Желаяти очакваната развръзка и те поздравявам за хубавото стихо-
    творение! Поздрав!
Предложения
: ??:??