2 may 2010, 15:32  

Послание

837 0 0

Попаднах на отдавна затворени страници.

На невероятни моменти от красиви неща.

Забравил бях как с оголени длани и рани

посрещах нещата в своята млада съдба.

Открих сред тях  две туптящи сърца,

две петна от мастилото черно оставени

и от на сълзите мои греха.

Прочетох ги без дъх, от всяка страна.

Макар избелели, искрица запалиха

и истинските неща отдавна изстрадани

отново превзеха застоялата ми душа.

Чезнещи в мрака бели надраскани листи

отнасяха послание, съхранено за теб:

Любовта, която винаги исках,

нека бъде изцяло за теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Малинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...