2 may 2010, 15:32  

Послание

838 0 0

Попаднах на отдавна затворени страници.

На невероятни моменти от красиви неща.

Забравил бях как с оголени длани и рани

посрещах нещата в своята млада съдба.

Открих сред тях  две туптящи сърца,

две петна от мастилото черно оставени

и от на сълзите мои греха.

Прочетох ги без дъх, от всяка страна.

Макар избелели, искрица запалиха

и истинските неща отдавна изстрадани

отново превзеха застоялата ми душа.

Чезнещи в мрака бели надраскани листи

отнасяха послание, съхранено за теб:

Любовта, която винаги исках,

нека бъде изцяло за теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Малинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...