Послание
836
0
0
Попаднах на отдавна затворени страници.
На невероятни моменти от красиви неща.
Забравил бях как с оголени длани и рани
посрещах нещата в своята млада съдба.
Открих сред тях две туптящи сърца,
две петна от мастилото черно оставени
и от на сълзите мои греха.
Прочетох ги без дъх, от всяка страна.
Макар избелели, искрица запалиха
и истинските неща отдавна изстрадани
отново превзеха застоялата ми душа.
Чезнещи в мрака бели надраскани листи
отнасяха послание, съхранено за теб:
Любовта, която винаги исках,
нека бъде изцяло за теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Малинов Все права защищены
