Послание
832
0
0
Попаднах на отдавна затворени страници.
На невероятни моменти от красиви неща.
Забравил бях как с оголени длани и рани
посрещах нещата в своята млада съдба.
Открих сред тях две туптящи сърца,
две петна от мастилото черно оставени
и от на сълзите мои греха.
Прочетох ги без дъх, от всяка страна.
Макар избелели, искрица запалиха
и истинските неща отдавна изстрадани
отново превзеха застоялата ми душа.
Чезнещи в мрака бели надраскани листи
отнасяха послание, съхранено за теб:
Любовта, която винаги исках,
нека бъде изцяло за теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Малинов Всички права запазени
