2.05.2010 г., 15:32  

Послание

829 0 0

Попаднах на отдавна затворени страници.

На невероятни моменти от красиви неща.

Забравил бях как с оголени длани и рани

посрещах нещата в своята млада съдба.

Открих сред тях  две туптящи сърца,

две петна от мастилото черно оставени

и от на сълзите мои греха.

Прочетох ги без дъх, от всяка страна.

Макар избелели, искрица запалиха

и истинските неща отдавна изстрадани

отново превзеха застоялата ми душа.

Чезнещи в мрака бели надраскани листи

отнасяха послание, съхранено за теб:

Любовта, която винаги исках,

нека бъде изцяло за теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....