Послание

Дали обичаше ме - не разбрах.

Да те попитам не събрах куража.

Но верен аз на тебе бях,

макар и без да ти разкажа.

Да ти разкажа, че си най-прекрасна,

единствена, неповторима, моя.

Показвах го, надявам се, безгласно,

откривах се в очите твои.

Разказвахме си хиляди неща,

и съкровена радост, и пламтяща болка.

Без думи ти показвах обичта,

а колко те обичах - колко, колко!

Отчайвах се и губех смелостта,

опитвах се дори да те забравя.

Но колко траеше това?

Нима теб можех да забравя?

Надеждата възраждаше се в мен,

и пак, и пак аз търсех твойта близост.

И знам ли, може... Някой ден

да ти разкажа, че те обичам.

Дали обичаше ме - не разбрах.

Да те попитам не събрах куража.

Че верен аз на тебе бях

поне успях да ти разкажа.