4 июн. 2009 г., 12:04

Послание

1.4K 0 1

Послание

 

Дали обичаше ме - не разбрах.

Да те попитам не събрах куража.

Но верен аз на тебе бях,

макар и без да ти разкажа.

 

Да ти разкажа, че си най-прекрасна,

единствена, неповторима, моя.

Показвах го, надявам се, безгласно,

откривах се в очите твои.

 

Разказвахме си хиляди неща,

и съкровена радост, и пламтяща болка.

Без думи ти показвах обичта,

а колко те обичах - колко, колко!

 

Отчайвах се и губех смелостта,

опитвах се дори да те забравя.

Но колко траеше това?

Нима теб можех да забравя?

 

Надеждата възраждаше се в мен,

и пак, и пак аз търсех твойта близост.

И знам ли, може... Някой ден

да ти разкажа, че те обичам.

 

Дали обичаше ме - не разбрах.

Да те попитам не събрах куража.

Че верен аз на тебе бях

поне успях да ти разкажа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослав Герин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...