Послание
Дали обичаше ме - не разбрах.
Да те попитам не събрах куража.
Но верен аз на тебе бях,
макар и без да ти разкажа.
Да ти разкажа, че си най-прекрасна,
единствена, неповторима, моя.
Показвах го, надявам се, безгласно,
откривах се в очите твои.
Разказвахме си хиляди неща,
и съкровена радост, и пламтяща болка.
Без думи ти показвах обичта,
а колко те обичах - колко, колко!
Отчайвах се и губех смелостта,
опитвах се дори да те забравя.
Но колко траеше това?
Нима теб можех да забравя?
Надеждата възраждаше се в мен,
и пак, и пак аз търсех твойта близост.
И знам ли, може... Някой ден
да ти разкажа, че те обичам.
Дали обичаше ме - не разбрах.
Да те попитам не събрах куража.
Че верен аз на тебе бях
поне успях да ти разкажа.
© Любослав Герин Всички права запазени