Послание
Послание
Дали обичаше ме - не разбрах.
Да те попитам не събрах куража.
Но верен аз на тебе бях,
макар и без да ти разкажа.
Да ти разкажа, че си най-прекрасна,
единствена, неповторима, моя.
Показвах го, надявам се, безгласно,
откривах се в очите твои.
Разказвахме си хиляди неща,
и съкровена радост, и пламтяща болка.
Без думи ти показвах обичта,
а колко те обичах - колко, колко!
Отчайвах се и губех смелостта,
опитвах се дори да те забравя.
Но колко траеше това?
Нима теб можех да забравя?
Надеждата възраждаше се в мен,
и пак, и пак аз търсех твойта близост.
И знам ли, може... Някой ден
да ти разкажа, че те обичам.
Дали обичаше ме - не разбрах.
Да те попитам не събрах куража.
Че верен аз на тебе бях
поне успях да ти разкажа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослав Герин Всички права запазени