4.06.2009 г., 12:04

Послание

1.4K 0 1

Послание

 

Дали обичаше ме - не разбрах.

Да те попитам не събрах куража.

Но верен аз на тебе бях,

макар и без да ти разкажа.

 

Да ти разкажа, че си най-прекрасна,

единствена, неповторима, моя.

Показвах го, надявам се, безгласно,

откривах се в очите твои.

 

Разказвахме си хиляди неща,

и съкровена радост, и пламтяща болка.

Без думи ти показвах обичта,

а колко те обичах - колко, колко!

 

Отчайвах се и губех смелостта,

опитвах се дори да те забравя.

Но колко траеше това?

Нима теб можех да забравя?

 

Надеждата възраждаше се в мен,

и пак, и пак аз търсех твойта близост.

И знам ли, може... Някой ден

да ти разкажа, че те обичам.

 

Дали обичаше ме - не разбрах.

Да те попитам не събрах куража.

Че верен аз на тебе бях

поне успях да ти разкажа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Герин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...