24 jun 2022, 10:28

Послание

545 0 3

            Посланиe

 

В стиховете си картини рисувам,

за живота на хората, за любовта.

Тях аз на мойте българи дарувам,

излезли са направо от моята душа.

 

И раждат се под перото ми творби,

за лятото, пролетта и студената зима. 

За хората, доброто и лошо в тeхните души,

за любовта истинската където я има!

 

За моят смел народ, за българския род,

за земята българска от Бог благословена!

Редя и пиша слова за нашият славен народ,

един горд народ с история величествена!

 

А посланието ми е на края на моята творба,

за поуката на младите българи по света.

Да вярват в себе си и да почитат те Бога,

и да не забравят своя род и българската земя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...