24.06.2022 г., 10:28

Послание

543 0 3

            Посланиe

 

В стиховете си картини рисувам,

за живота на хората, за любовта.

Тях аз на мойте българи дарувам,

излезли са направо от моята душа.

 

И раждат се под перото ми творби,

за лятото, пролетта и студената зима. 

За хората, доброто и лошо в тeхните души,

за любовта истинската където я има!

 

За моят смел народ, за българския род,

за земята българска от Бог благословена!

Редя и пиша слова за нашият славен народ,

един горд народ с история величествена!

 

А посланието ми е на края на моята творба,

за поуката на младите българи по света.

Да вярват в себе си и да почитат те Бога,

и да не забравят своя род и българската земя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....