24 июн. 2022 г., 10:28

Послание

539 0 3

            Посланиe

 

В стиховете си картини рисувам,

за живота на хората, за любовта.

Тях аз на мойте българи дарувам,

излезли са направо от моята душа.

 

И раждат се под перото ми творби,

за лятото, пролетта и студената зима. 

За хората, доброто и лошо в тeхните души,

за любовта истинската където я има!

 

За моят смел народ, за българския род,

за земята българска от Бог благословена!

Редя и пиша слова за нашият славен народ,

един горд народ с история величествена!

 

А посланието ми е на края на моята творба,

за поуката на младите българи по света.

Да вярват в себе си и да почитат те Бога,

и да не забравят своя род и българската земя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...