10 dic 2023, 19:48

Послание

882 2 2
Послание

 

В деня, когато няма да ме има

от мен написаното прочети

пред увода в една от мойте книги!

Която и да е си избери!

 

Ще разбереш защо съм го написал!

Но ти без друго знаеш го това.

Повярвай, със сърцето съм го писал,

с препълнената от любов душа!

 

За вечерите наши си припомняй

на чаша бяло вино и уют!

За сладките ни приказки си спомняй

далеч от този свят, безкрайно луд!

 

Не зная даже как ще ме запомниш?

Или ще ме забравиш може би?

Дали и спомените ще заровиш

във пепелта на миналите дни?

 

Моля те, не искам да ме жалиш,

и за душата ми не се моли!

Ти не можеш нищо да поправиш!

Просто всичко бе до тук! Уви!

 

Не плачи! Дано не ме забравиш!

Но...това самата ти реши!

Красива бе дори когато плачеш!

Красива си в очите със сълзи!

 

Посланието ми в книгите го има!

На първа страница ги отвори!

Дали ще е във проза, или в рима,

просто прочети и... - си спомни!

 

 

10.12.2023 г.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....