Послание
Послание
В деня, когато няма да ме има
от мен написаното прочети
пред увода в една от мойте книги!
Която и да е си избери!
Ще разбереш защо съм го написал!
Но ти без друго знаеш го това.
Повярвай, със сърцето съм го писал,
с препълнената от любов душа!
За вечерите наши си припомняй
на чаша бяло вино и уют!
За сладките ни приказки си спомняй
далеч от този свят, безкрайно луд!
Не зная даже как ще ме запомниш?
Или ще ме забравиш може би?
Дали и спомените ще заровиш
във пепелта на миналите дни?
Моля те, не искам да ме жалиш,
и за душата ми не се моли!
Ти не можеш нищо да поправиш!
Просто всичко бе до тук! Уви!
Не плачи! Дано не ме забравиш!
Но...това самата ти реши!
Красива бе дори когато плачеш!
Красива си в очите със сълзи!
Посланието ми в книгите го има!
На първа страница ги отвори!
Дали ще е във проза, или в рима,
просто прочети и... - си спомни!
10.12.2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
