19 ene 2016, 21:54

Послание от душата

  Poesía
487 0 0

По нечий правила, изрични
живях, защото се нуждаех,
просто се нуждаех да обичам,
обичах ли, наистина - не знаех

А вътре в мен бушуваше душа,
тя знаеше единствено да люби,
болееше от всякоя беда,
от себе си когато губи.

През бури мина, но е жива,
безсмъртна е, наречена душа
и гаснеща е пак щастлива,
безкрайната, божествена звезда.

За нея правилата земни
не са препятствия, а свобода
и част от силата неземна,
единствена и вечна - Любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...