Послание от душата
По нечий правила, изрични
живях, защото се нуждаех,
просто се нуждаех да обичам,
обичах ли, наистина - не знаех
А вътре в мен бушуваше душа,
тя знаеше единствено да люби,
болееше от всякоя беда,
от себе си когато губи.
През бури мина, но е жива,
безсмъртна е, наречена душа
и гаснеща е пак щастлива,
безкрайната, божествена звезда.
За нея правилата земни
не са препятствия, а свобода
и част от силата неземна,
единствена и вечна - Любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
