Blagonrava (Евгения Илиева) Blagonrava (Евгения Илиева)
2 88
1 dic 2016, 15:19

После

1.2K 0 5

Небето се намръщи, посивя

и срути облаци от гняв, върху земята,

безсмислено викът му прогърмя,

а после поутихна и заплака

 

Земята мъдро питаше: „Защо“,

бе цялата му облачна тирада,

тя тихо запреглъща от дъжда,

а после нищо, нищичко не каза.

 

Забързани човеците гръмоотводи,

разпъваха чадъри и вървяха,

по мокрите си тъжни коловози,

а после уморени просто спряха.

 

Отмина вечност, после втора, трета

водата кротко спазва своя ход...

излизва се на бури от небето

а после на обратно – във възход...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0