После
Небето се намръщи, посивя
и срути облаци от гняв, върху земята,
безсмислено викът му прогърмя,
а после поутихна и заплака
Земята мъдро питаше: „Защо“,
бе цялата му облачна тирада,
тя тихо запреглъща от дъжда,
а после нищо, нищичко не каза.
Забързани човеците гръмоотводи,
разпъваха чадъри и вървяха,
по мокрите си тъжни коловози,
а после уморени просто спряха.
Отмина вечност, после втора, трета
водата кротко спазва своя ход...
излизва се на бури от небето
а после на обратно – във възход...
© Евгения Илиева All rights reserved.
