Dec 1, 2016, 3:19 PM

После 

  Poetry » Landscape
726 0 5

Небето се намръщи, посивя

и срути облаци от гняв, върху земята,

безсмислено викът му прогърмя,

а после поутихна и заплака

 

Земята мъдро питаше: „Защо“,

бе цялата му облачна тирада,

тя тихо запреглъща от дъжда,

а после нищо, нищичко не каза.

 

Забързани човеците гръмоотводи,

разпъваха чадъри и вървяха,

по мокрите си тъжни коловози,

а после уморени просто спряха.

 

Отмина вечност, после втора, трета

водата кротко спазва своя ход...

излизва се на бури от небето

а после на обратно – във възход...

© Евгения Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??