22 dic 2010, 7:04

Последен час

  Poesía
767 0 0

Последен час - часовникът,

почти изпаднал във екстаз,

отмерва го с наслада.

Секунда, втора, трета –

минута се отронва,

петдесет и девет предстоят.

Опитвам времето да върна,

но във обратен ход

стрелките не помръдват.

Петдесет и осем, седем, шест,

опитва се да мами и избързва,

крадец безсрамен и подлец,

създаден от човека,

срещу него се обърна.

Четвърт час измина като миг,

всеки миг с година се равнява

и всеки такт отеква като взрив

в душата, вече изтерзана.

Последни минути живот,

стрелките гордо се разхождат,

не значи нищичко за тях

животът, който днес погребват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...