Последен час - часовникът,
почти изпаднал във екстаз,
отмерва го с наслада.
Секунда, втора, трета –
минута се отронва,
петдесет и девет предстоят.
Опитвам времето да върна,
но във обратен ход
стрелките не помръдват.
Петдесет и осем, седем, шест,
опитва се да мами и избързва,
крадец безсрамен и подлец,
създаден от човека,
срещу него се обърна.
Четвърт час измина като миг,
всеки миг с година се равнява
и всеки такт отеква като взрив
в душата, вече изтерзана.
Последни минути живот,
стрелките гордо се разхождат,
не значи нищичко за тях
животът, който днес погребват.
© Карина Кирова Всички права запазени