22.12.2010 г., 7:04

Последен час

765 0 0

Последен час - часовникът,

почти изпаднал във екстаз,

отмерва го с наслада.

Секунда, втора, трета –

минута се отронва,

петдесет и девет предстоят.

Опитвам времето да върна,

но във обратен ход

стрелките не помръдват.

Петдесет и осем, седем, шест,

опитва се да мами и избързва,

крадец безсрамен и подлец,

създаден от човека,

срещу него се обърна.

Четвърт час измина като миг,

всеки миг с година се равнява

и всеки такт отеква като взрив

в душата, вече изтерзана.

Последни минути живот,

стрелките гордо се разхождат,

не значи нищичко за тях

животът, който днес погребват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...