22 дек. 2010 г., 07:04

Последен час

769 0 0

Последен час - часовникът,

почти изпаднал във екстаз,

отмерва го с наслада.

Секунда, втора, трета –

минута се отронва,

петдесет и девет предстоят.

Опитвам времето да върна,

но във обратен ход

стрелките не помръдват.

Петдесет и осем, седем, шест,

опитва се да мами и избързва,

крадец безсрамен и подлец,

създаден от човека,

срещу него се обърна.

Четвърт час измина като миг,

всеки миг с година се равнява

и всеки такт отеква като взрив

в душата, вече изтерзана.

Последни минути живот,

стрелките гордо се разхождат,

не значи нищичко за тях

животът, който днес погребват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Кирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...