Dec 22, 2010, 7:04 AM

Последен час

  Poetry
766 0 0

Последен час - часовникът,

почти изпаднал във екстаз,

отмерва го с наслада.

Секунда, втора, трета –

минута се отронва,

петдесет и девет предстоят.

Опитвам времето да върна,

но във обратен ход

стрелките не помръдват.

Петдесет и осем, седем, шест,

опитва се да мами и избързва,

крадец безсрамен и подлец,

създаден от човека,

срещу него се обърна.

Четвърт час измина като миг,

всеки миг с година се равнява

и всеки такт отеква като взрив

в душата, вече изтерзана.

Последни минути живот,

стрелките гордо се разхождат,

не значи нищичко за тях

животът, който днес погребват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина Кирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...