Последен есенен полъх...
Отдавна стихнаха неусетно
последните ветрове горещи,
на тяхно място кокетно
запалени бяха есенните свещи. С много спомени и лека доза тъга
изпълват ме есенните цветове,
сякаш съм единствена на света,
съзерцаваща изоставеното море. И пада листото поредно
на вече големия, вековния, бук,
сякаш иска да напомни гневно,
че сълзите му цветни падат тук. Паркът, призрачно тих и празен
с необятна мъка изпълва ми душата,
дава ми урок мъчен, но важен -
безсилни сме пред колелото на съдбата. И затова, като прелетна птица отлитам,
дори и със ранено, счупено крило,
да забравя любовта си ще опитам,
като едно малко, изсъхнало листо.
последните ветрове горещи,
на тяхно място кокетно
запалени бяха есенните свещи. С много спомени и лека доза тъга
изпълват ме есенните цветове,
сякаш съм единствена на света,
съзерцаваща изоставеното море. И пада листото поредно
на вече големия, вековния, бук,
сякаш иска да напомни гневно,
че сълзите му цветни падат тук. Паркът, призрачно тих и празен
с необятна мъка изпълва ми душата,
дава ми урок мъчен, но важен -
безсилни сме пред колелото на съдбата. И затова, като прелетна птица отлитам,
дори и със ранено, счупено крило,
да забравя любовта си ще опитам,
като едно малко, изсъхнало листо.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
