dangerous_mouse (Ден)
21 112
18.10.2009 г., 13:49 ч.

Последен есенен полъх... 

  Поезия » Любовна
589 0 1
Отдавна стихнаха неусетно
последните ветрове горещи,
на тяхно място кокетно
запалени бяха есенните свещи.
 
С много спомени и лека доза тъга
изпълват ме есенните цветове,
сякаш съм единствена на света,
съзерцаваща изоставеното море.
 
И пада листото поредно
на вече големия, вековния, бук,
сякаш иска да напомни гневно,
че сълзите му цветни падат тук.
 
Паркът, призрачно тих и празен
с необятна мъка изпълва ми душата,
дава ми урок мъчен, но важен -
безсилни сме пред колелото на съдбата.
 
И затова, като прелетна птица отлитам,
дори и със ранено, счупено крило,
да забравя любовта си ще опитам,
като едно малко, изсъхнало листо.

© Ден Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??