2 abr 2025, 14:19

Последен кадър

  Poesía
390 2 4

 

 

Безценна е последната минута,

протегнала прощално длани две.

Тя риторично пита накъде,

макар да е предизвестен маршрутът.

 

Неумолимо времето изтича,

което преживя, това си взе.

Несбъднатото няма да краде

човешката прищявка неприлична.

 

С лице безумно своето наложи.

Природата си следва без да спре.

Не беше скромна, нито скрита бе

охотата да сменя нови кожи.

 

Делата му преряза несполука.

Прощален кадър зърна с твърдо не.

Объркан го слетя сбогуване

с нетрайната заслуга да е тука..

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...