2 abr 2025, 14:19

Последен кадър

  Poesía
392 2 4

 

 

Безценна е последната минута,

протегнала прощално длани две.

Тя риторично пита накъде,

макар да е предизвестен маршрутът.

 

Неумолимо времето изтича,

което преживя, това си взе.

Несбъднатото няма да краде

човешката прищявка неприлична.

 

С лице безумно своето наложи.

Природата си следва без да спре.

Не беше скромна, нито скрита бе

охотата да сменя нови кожи.

 

Делата му преряза несполука.

Прощален кадър зърна с твърдо не.

Объркан го слетя сбогуване

с нетрайната заслуга да е тука..

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....