Последен кадър
Безценна е последната минута,
протегнала прощално длани две.
Тя риторично пита накъде,
макар да е предизвестен маршрутът.
Неумолимо времето изтича,
което преживя, това си взе.
Несбъднатото няма да краде
човешката прищявка неприлична.
С лице безумно своето наложи.
Природата си следва без да спре.
Не беше скромна, нито скрита бе
охотата да сменя нови кожи.
Делата му преряза несполука.
Прощален кадър зърна с твърдо не.
Объркан го слетя сбогуване
с нетрайната заслуга да е тука..
© Светличка All rights reserved.
