22 dic 2013, 13:27

Последен коловоз

  Poesía
607 0 0

Влакът идва! Претъпкано е от хора.

Пълната чанта в ръце студени тежи,

по челото блестят капчици от умора,

няма време пътникът да се освежи.

 

Спира влакът! Към вагоните се тича.

Блъсканицата се превръща в опашка,

възрастните багажа едвам въвличат –

силните им помагат с ръце юнашки.

 

Влакът от последния коловоз потегли,

закъснелите назад във вагона отделен,

така е – кой какъв късмет си изтегли,

но всички пристигат на коловоз челен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...