22 dic 2013, 13:27

Последен коловоз

  Poesía
606 0 0

Влакът идва! Претъпкано е от хора.

Пълната чанта в ръце студени тежи,

по челото блестят капчици от умора,

няма време пътникът да се освежи.

 

Спира влакът! Към вагоните се тича.

Блъсканицата се превръща в опашка,

възрастните багажа едвам въвличат –

силните им помагат с ръце юнашки.

 

Влакът от последния коловоз потегли,

закъснелите назад във вагона отделен,

така е – кой какъв късмет си изтегли,

но всички пристигат на коловоз челен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...