Dec 22, 2013, 1:27 PM

Последен коловоз

  Poetry
601 0 0

Влакът идва! Претъпкано е от хора.

Пълната чанта в ръце студени тежи,

по челото блестят капчици от умора,

няма време пътникът да се освежи.

 

Спира влакът! Към вагоните се тича.

Блъсканицата се превръща в опашка,

възрастните багажа едвам въвличат –

силните им помагат с ръце юнашки.

 

Влакът от последния коловоз потегли,

закъснелите назад във вагона отделен,

така е – кой какъв късмет си изтегли,

но всички пристигат на коловоз челен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...