22.12.2013 г., 13:27

Последен коловоз

602 0 0

Влакът идва! Претъпкано е от хора.

Пълната чанта в ръце студени тежи,

по челото блестят капчици от умора,

няма време пътникът да се освежи.

 

Спира влакът! Към вагоните се тича.

Блъсканицата се превръща в опашка,

възрастните багажа едвам въвличат –

силните им помагат с ръце юнашки.

 

Влакът от последния коловоз потегли,

закъснелите назад във вагона отделен,

така е – кой какъв късмет си изтегли,

но всички пристигат на коловоз челен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...