Последен полет

Poesía

1.2K 0 1

Крилата ми пърхат безжизнено свити,

снагата изтръпнала в неуспешен летеж,

очите присвити хоризонта не виждат,

това съм аз -

изцяло в палеж.

Пепелта незнайни ветрове ще отвеят,

частица от мене да няма дори -

не успях със летежа,

сърцето се пръска -

без изгарящи очи...

Уви! Неуспешен летеж е последният полет -

присвита в гнездото стоя,

колко труден е последният полет,

колко труден ми е света...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vodoleia (Мария)

"колко труден е последният полет,
колко труден ми е света..."
Уви,често става така.... Много чувство има встиха ти!

2010-01-26T15:19:34+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0