Крилата ми пърхат безжизнено свити,
снагата изтръпнала в неуспешен летеж,
очите присвити хоризонта не виждат,
това съм аз -
изцяло в палеж.
Пепелта незнайни ветрове ще отвеят,
частица от мене да няма дори -
не успях със летежа,
сърцето се пръска -
без изгарящи очи...
Уви! Неуспешен летеж е последният полет -
присвита в гнездото стоя,
колко труден е последният полет,
колко труден ми е света...
© Нели Бонева Все права защищены
колко труден ми е света..."
Уви,често става така.... Много чувство има встиха ти!