Стоя сама във малката стая,
със силно стиснати очи,
ридаейки затова, че си отиваш ти.
Плача тихо, но душата неумолимо боли.
Пребледняла, с празен поглед и ранено сърце,
бавно се изправям аз пред теб,
с небрежно вдигнати ръце.
Една прегръдка последна желая от теб,
но ти сякаш бягаш още по-надалеч.
А аз искам толкова малко...
само прегръдка, една нежна ласка,
за изстрадалата ми душа. ...