Последен повик
Стоя сама във малката стая,
със силно стиснати очи,
ридаейки затова, че си отиваш ти.
Плача тихо, но душата неумолимо боли.
Пребледняла, с празен поглед и ранено сърце,
бавно се изправям аз пред теб,
с небрежно вдигнати ръце.
Една прегръдка последна желая от теб,
но ти сякаш бягаш още по-надалеч.
А аз искам толкова малко...
само прегръдка, една нежна ласка,
за изстрадалата ми душа.
Нежна и последна...
Слаба, като скършен лист,
пребледняла, като призрак,
заставам пред две смаяни очи
и искам прошка.
Прошка, за това, че те обичах,
но не успях да те накарам да го разбереш.
И сега какво? - питам нощта.
Сега накъде? - отново въпрос.
Няма място за мен на света,
защото ти си отиде, а аз съм сама...© Криси All rights reserved.
