31 ene 2008, 8:12

Последен пясъчен капчук

  Poesía » Otra
976 0 20

Следите ти ще скрия във юмрук.
С небрежен синкав мрак ще те покрия.
Последния ти пясъчен капчук
ще закача на дървената шия.

Ще се превърна в прерийна мъгла
и диви хоризонти ще чертая.
След глупавата пъстра суета
ще доближа началото до края.

След свършека отново ще създам
едничък поглед, за да ме допие.
В мистериозен дионисев храм
по върколашки любовта ще вие.

Ще си създам реликвен нов разкош
и скъпа обич синкав мрак ще ражда.
Ще бъда демон, три пъти по-лош.
По-силна и неутолима жажда.

Ще изградя Вселена. След погром,
в небрежна диря от капчук оставам.
За миг ще спра пред новия си дом,
а в него къс любов ще заслужавам.

30.01.2008 г.
Дарина Дечева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стройна и красива форма, изтънчено правилна дори,
    приятни рими и красиви образи, които говорят за една млада, пъстра душевност, притаена зад тъмноалените завеси на размисли и зрялост.
  • След свършека отново ще създам
    едничък поглед, за да ме допие.
    О, да, направи го!!!
  • Иванова(Ина)-Така де, няма сеира да е само при мене я!
    *******************************************************************************
    Дарче, мани ги тия простотии дето ти ги разправят ами си карай както си знаеш на нас ни харесва!!! Комплименти!!! И за усмивката и за силния дух!!!
  • Врабчетата са тук.
    Четат- в захлас-

    Последен пясъчен капчук
  • Хайдееееееееееее...
    Развилняли са се...
    Ти си над всичко Дара на Ангел!
    Много познато ми е това нахъсване срещу словата ти.Много!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...