31 ene 2008, 8:12

Последен пясъчен капчук

  Poesía » Otra
978 0 20

Следите ти ще скрия във юмрук.
С небрежен синкав мрак ще те покрия.
Последния ти пясъчен капчук
ще закача на дървената шия.

Ще се превърна в прерийна мъгла
и диви хоризонти ще чертая.
След глупавата пъстра суета
ще доближа началото до края.

След свършека отново ще създам
едничък поглед, за да ме допие.
В мистериозен дионисев храм
по върколашки любовта ще вие.

Ще си създам реликвен нов разкош
и скъпа обич синкав мрак ще ражда.
Ще бъда демон, три пъти по-лош.
По-силна и неутолима жажда.

Ще изградя Вселена. След погром,
в небрежна диря от капчук оставам.
За миг ще спра пред новия си дом,
а в него къс любов ще заслужавам.

30.01.2008 г.
Дарина Дечева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стройна и красива форма, изтънчено правилна дори,
    приятни рими и красиви образи, които говорят за една млада, пъстра душевност, притаена зад тъмноалените завеси на размисли и зрялост.
  • След свършека отново ще създам
    едничък поглед, за да ме допие.
    О, да, направи го!!!
  • Иванова(Ина)-Така де, няма сеира да е само при мене я!
    *******************************************************************************
    Дарче, мани ги тия простотии дето ти ги разправят ами си карай както си знаеш на нас ни харесва!!! Комплименти!!! И за усмивката и за силния дух!!!
  • Врабчетата са тук.
    Четат- в захлас-

    Последен пясъчен капчук
  • Хайдееееееееееее...
    Развилняли са се...
    Ти си над всичко Дара на Ангел!
    Много познато ми е това нахъсване срещу словата ти.Много!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...