Jan 31, 2008, 8:12 AM

Последен пясъчен капчук

  Poetry » Other
974 0 20

Следите ти ще скрия във юмрук.
С небрежен синкав мрак ще те покрия.
Последния ти пясъчен капчук
ще закача на дървената шия.

Ще се превърна в прерийна мъгла
и диви хоризонти ще чертая.
След глупавата пъстра суета
ще доближа началото до края.

След свършека отново ще създам
едничък поглед, за да ме допие.
В мистериозен дионисев храм
по върколашки любовта ще вие.

Ще си създам реликвен нов разкош
и скъпа обич синкав мрак ще ражда.
Ще бъда демон, три пъти по-лош.
По-силна и неутолима жажда.

Ще изградя Вселена. След погром,
в небрежна диря от капчук оставам.
За миг ще спра пред новия си дом,
а в него къс любов ще заслужавам.

30.01.2008 г.
Дарина Дечева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стройна и красива форма, изтънчено правилна дори,
    приятни рими и красиви образи, които говорят за една млада, пъстра душевност, притаена зад тъмноалените завеси на размисли и зрялост.
  • След свършека отново ще създам
    едничък поглед, за да ме допие.
    О, да, направи го!!!
  • Иванова(Ина)-Така де, няма сеира да е само при мене я!
    *******************************************************************************
    Дарче, мани ги тия простотии дето ти ги разправят ами си карай както си знаеш на нас ни харесва!!! Комплименти!!! И за усмивката и за силния дух!!!
  • Врабчетата са тук.
    Четат- в захлас-

    Последен пясъчен капчук
  • Хайдееееееееееее...
    Развилняли са се...
    Ти си над всичко Дара на Ангел!
    Много познато ми е това нахъсване срещу словата ти.Много!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...