Последен стих

И ето ме отново

с бял лист и молив в ръка.

Чакам музата красива

със стих крилат да ме дари,

но и ред не мога да напиша...

Отмина времето на болка,

самота, любов и гняв.

Образите стари избледняват

и никога не ще се върнат пак.

Ни боен рев, ни песен сладка

изпълват моите уши.

Няма светлина, но и мракът

някъде изчезна без следа.

И ето ме отново – старият поет,

в последен опит живот да създаде,

но бедната скица не е шедьовър...

Простете, герои мои, любими,

и днес не ще се срещнем.

Но един ден отново ще се съберем,

било чрез листа бял или смъртта.