Последен стих
1.2K
0
0
Последен стих
И ето ме отново
с бял лист и молив в ръка.
Чакам музата красива
със стих крилат да ме дари,
но и ред не мога да напиша...
Отмина времето на болка,
самота, любов и гняв.
Образите стари избледняват
и никога не ще се върнат пак.
Ни боен рев, ни песен сладка
изпълват моите уши.
Няма светлина, но и мракът
някъде изчезна без следа.
И ето ме отново – старият поет,
в последен опит живот да създаде,
но бедната скица не е шедьовър...
Простете, герои мои, любими,
и днес не ще се срещнем.
Но един ден отново ще се съберем,
било чрез листа бял или смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Неделчева Всички права запазени
