Feb 13, 2009, 10:38 PM

Последен стих

  Poetry » Other
1.2K 0 0

Последен стих

 

И ето ме отново

с бял лист и молив в ръка.

Чакам музата красива

със стих крилат да ме дари,

но и ред не мога да напиша...

 

Отмина времето на болка,

самота, любов и гняв.

Образите стари избледняват

и никога не ще се върнат пак.

Ни боен рев, ни песен сладка

изпълват моите уши.

Няма светлина, но и мракът

някъде изчезна без следа.

И ето ме отново – старият поет,

в последен опит живот да създаде,

но бедната скица не е шедьовър...

 

Простете, герои мои, любими,

и днес не ще се срещнем.

Но един ден отново ще се съберем,

било чрез листа бял или смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...