Последен стих
1.2K
0
0
Последен стих
И ето ме отново
с бял лист и молив в ръка.
Чакам музата красива
със стих крилат да ме дари,
но и ред не мога да напиша...
Отмина времето на болка,
самота, любов и гняв.
Образите стари избледняват
и никога не ще се върнат пак.
Ни боен рев, ни песен сладка
изпълват моите уши.
Няма светлина, но и мракът
някъде изчезна без следа.
И ето ме отново – старият поет,
в последен опит живот да създаде,
но бедната скица не е шедьовър...
Простете, герои мои, любими,
и днес не ще се срещнем.
Но един ден отново ще се съберем,
било чрез листа бял или смъртта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диляна Неделчева Все права защищены
