Последен стих
Последен стих.
Изсъхнал лист
без радост, но със мъка,
отронил се от клона си -
жълтист
не казва " Сбогом" на разлъка.
Не е виновна есента
и вятърът студен или
неслънчевият ден ,
или дъждът
от облак сив сега...
Вали.
Последен стих.
Отвян и блед,
а после мокър. Лунен рог
почти превръща го във лед
в нощта
със поглед строг.
Не е виновна есента
и вятърът студен или
неслънчевият ден,
или дъждът
от облак сив...
но пак боли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados
