Последен стих.
Изсъхнал лист
без радост, но със мъка,
отронил се от клона си -
жълтист
не казва " Сбогом" на разлъка.
Не е виновна есента
и вятърът студен или
неслънчевият ден ,
или дъждът
от облак сив сега...
Вали.
Последен стих.
Отвян и блед,
а после мокър. Лунен рог
почти превръща го във лед
в нощта
със поглед строг.
Не е виновна есента
и вятърът студен или
неслънчевият ден,
или дъждът
от облак сив...
но пак боли.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
