21 jun 2009, 20:30

Последен танц...

  Poesía
1.1K 0 1

Тишина... празна тъмна стая...
Там сме само ти и аз...
Пусни ми музика, за да забравя,
че ще съм с тебе само още час...

Тишината аз приспивам и със всички сетива
жадно чаша музика отпивам и сред лека приглушена светлина
устни в твойте устни впивам...
чувстваш как гори във нас кръвта...

Музиката нежно се разлива,
въздухът е някак лек...
Ароматът на парфюма ни се слива..
Обожавам всеки миг, прекаран с теб!

Часовникът безмилостно минути отброява,
но нека да се насладим на този миг,
във който само дрехите ни са преграда...
която виното за миг ще разтопи...

И танцувам аз за теб, и ръцете ти със мен танцуват...
а очите ти изпиват всяка част от мен...
и устните ни в този миг безкрайната ни обич пак рисуват....
това е нашият последен час от този ден...

Последен час, последен ден, последна нощ за нас...

последна чаша вино...
Последен миг със теб съм аз...
Но миналото наше ще остане винаги незабравимо
запечатано със този наш последен танц!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Ризова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Млада си все още! Танцувай докато изтлее на любовта...
    http://www.vbox7.com/play:6c8c6803

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...