Последен вик

23 jul 2017, 0:56

Poesía » Otra

503 1 2

Оглеждат се две нежни очи,
търсят ли търсят.
Спотичат се по бузи сълзи
и бавно се кършат.

Устните леко помръдват
и бързо навеждат се те.
Тъжни думи промълвят
с наскърбено сърце.

Душата нежно ридае,

сподавя се самотна.

Тя вече не може да трае

болката неохотна.

Самотата убива я бързо

като удар с камшик.

Духом тя пада дързо

с последния си вик.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Theblackbird (Белослава Танчева)

2017-07-23T10:05:34+03:00

Мерси,но аз съм си такъв човек.Аз просто съм си черногледа и рядко виждам хубавата страна на живота.
Papalisimo (Давид Иванов)

2017-07-23T07:31:21+03:00

Добре де, като творба ми хареса много, но защо така все за тъжни неща пишеш? Има надежда, Белослава! Не се предавай! Вдигни глава и продължи напред! Иначе пак казвам, като стих ми хареса много!