Последен вик
Оглеждат се две нежни очи,
търсят ли търсят.
Спотичат се по бузи сълзи
и бавно се кършат.
Устните леко помръдват
и бързо навеждат се те.
Тъжни думи промълвят
с наскърбено сърце.
Душата нежно ридае,
сподавя се самотна.
Тя вече не може да трае
болката неохотна.
Самотата убива я бързо
като удар с камшик.
Духом тя пада дързо
с последния си вик.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Белослава Танчева Всички права запазени
