Оглеждат се две нежни очи,
търсят ли търсят.
Спотичат се по бузи сълзи
и бавно се кършат.
Устните леко помръдват
и бързо навеждат се те.
Тъжни думи промълвят
с наскърбено сърце.
Душата нежно ридае,
сподавя се самотна.
Тя вече не може да трае
болката неохотна.
Самотата убива я бързо
като удар с камшик.
Духом тя пада дързо
с последния си вик.
© Белослава Танчева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
